Читателски Дневник: Книгите, Които Прочетох Тази Зима
През последните 8 години литературата, към която посягах, беше свързана или с бизнес и себеразвитие или родителство. Не бях чела роман от толкова дълго, че нямах ни най-малка представа от къде да започна.
Когато бях тийнейджър обичах да чета класиките на 19ти век, както и фентъзи и наистина не знаех какво ще хареса “моето пораснало аз.” Така един ден реших просто да рискувам с една от най-слушаните книги в Storytel без да чета дори резюмето или да имам някакви очаквания.
Книгата беше “Коледа в “Тифани” от Карън Суон, като аудио вариантът е прочетен от Петя Абаджиева. Заобичах много гласът на Петя от детските аудио книжки, които понякога пускаме на сина ми, което беше още една причина да дам шанс на книгата.
Сега, три месеца по-късно мога да кажа, че това е книгата, която ме запали по романтичните, женски романи и с удоволствие прочетох още няколко такива. Те са и книгите, които харесах най-много през последните месеци. Освен за тях, по надолу ще споделя и две разочарования, които бих препоръчала да си спестите.
Книгите на Карън Суон “Коледа в “Тифани” и “Лято в “Тифани”
Както вече споменах, моето прохождане в света на романтичните романи се случи с помощта на “Коледа в “Тифани.” Основна линия в книгата е силната връзка между четирите най-добри приятелки и главни героини. Една от тях научава съкрушаваща новина и живота ѝ, такъв какъвто го познава се променя за миг.
Трите ѝ най-добри приятелки веднага се заемат с това да я изведат от мястото, където е прекарала последните 10 години от живота си. Първо, тя заминава за няколко месеца в Ню Йорк при едно от момичетата. Двете заедно се гмурват в динамичния свят на Манхатън, сред море от работа, приятелски и романтични отношения.
Там главната героиня, Каси, среща човек от нейното минало, който й прави един по-различен списък с неща, които да направи в Ню Йорк. Тя получава подобен списък, когато отива в Париж за няколко месеца, както и в Лондон. Така любов, приятелство и приключение се примесват и създават една приятна и разпускаща история.
„Лято в “Тифани” е продължение на книгата “Коледа в Тифани” и ни разкрива демоните, с които Каси се бори след като е открила любовта. Миналото не може да се заличи бързо и това създава напрежение у двамата влюбени. След поредния списък за изпълнение, Каси взима своето финално решение.
И двете книги са леки за четене, с добра доза приятелство, любов и неочаквани обрати. Перфектни книги, които да се четат за отмора и на почивка. Стилът на Карън Суон е ненатрапчив и лишен от излишен драматизъм, което ми подтикна да прочета още книги от нейното творчество.
Книгите на Карън Суон “Парижка Тайна” и “Римска Тайна”
Книгата, която най-много ме впечатли от всички на Карън Суон, е именно „Парижка Тайна.“ Начина по който авторката е преплела изкуство, мистерия и любов ми допадна изключително много. Успява да въведе толкова много неизвестни в един момент от книгата, че не можеш да я пуснеш докато не разбереш как ще се разплете историята.
Тя използва и голяма доза реална информация относно изкуството както и информация свързана с Франция по време на Втората световна война. Афинитета на фюрера към изкуството също е засегнато като тема и се преплита в сюжета, което го прави още по-вълнуващ.
Накрая тайните на всички герои се разплитат и получаваме вълнуващия финал, който не сме очаквали, но със сигурност сме желали. Ако се чудите от коя книга на Карън Суон да започнете, аз бих препоръчала “Парижка Тайна.”
„Римска Тайна“ беше книгата на Карън Суон, за която получих най-много препоръки. Нея, също както “Коледа в “Тифани,” изслушах в Storytel. Прочита е обаче не е на Петя Абаджиева и е доста монотонен и леко отекчителен. Повечето негативни ревюта в платформата бяха свързани именно с прочита, а не със самата книга. Въпреки това, вече запленена от работата на Карън Суон, я изслушах и наистина харесах книгата.
Историята е за млада жена, която е напуснала стария си живот, след като нещо трагично се е случило с нея. Попадайки в Рим, един ден тя се запознава с възрастна благородничка, която иска да разкаже живота си и да бъде описан в книга. Главната героиня се заема да й помогне с тази задача, като междувременно се появяват много неизвестни в уравнението и историята на работодателката и започва да се оплита. Любовта също е един от главните мотиви в книгата, като действието се развива паралелно в настоящето в Рим и в миналото – в различните места където е живяла благородничката.
Интересното на „Римска Тайна“ е, че показва на читателите, че парите не са всичко и тези, които са родени с късмет имат много какво да загубят. Миналото на благородничката за мен е нещо, от което човек до голяма степен може да се поучи, макар това да е измислен герой.
Финалът е все така неочакван както и този в “Парижка Тайна”, но дава на читателите нужните отговори и радостта от един щастлив край.
Книгите на Наташа Лестър “Френският Фотограф” и “Къщата на Ривиерата”
След само две книги от Наташа Лестър вече съм сигурна, че искам да изчета и останалото ѝ творчество! И двете книги са толкова завладяващи – изпълнени с много любов и болка едновременно. Човешки отношения, война, загуби и победи се вплитат в двете времеви линии в книгите на Наташа Лестър.
Също както в “Римска тайна” на Карън Суон, “Френският Фотограф” и “Къщата на Ривиерата” са разказани от гледна точка на герои от настоящето и тези от миналото – по време на Втората световна война.
Във „Френският Фотограф“ основно се засяга темата за жените военни кореспонденти по време на Втората световна война. Авторката е черпила вдъхновение и информация от биографии и книги от това време и голяма част от героите и нещата, които се случват в книгата са фактологически верни. Умело е преплела през цялата трагедия на войната, силата и борбеността на жените, които макар и далеч от фронта са давали всичко от себе си да помогнат. Една любовна история в миналото и една в настоящето приковават читателя още повече към четивото.
Изключително добре написана книга събуждаща огромен набор от емоции, която наистина нямах търпение да прочета. Макар да се усещат сходства със стила на Карън Суон, книгата не завършва по очаквания от читателя начин.
“Къщата на Ривиерата” е написана по сходен начин, с две времеви линии, любов по време на война и една любов години по-късно. Историите от двете линии се преливат чудесно като вся от тях е наситена както с болка, така и с много любов.
Главните герои от първата времева линия в “Къщата на Ривиерата” са французи, които живеят в Париж по време на немската окупация и се опитват да опазят културното наследство на страната си. Чрез работата с като изкуствовед в музей, където нацистите трупат всякакви ценни картини и скулптури, често откраднати от еврейски семейства, млада жена се опитва да научи повече от немците и предава информацията на Съпротивата.
Книгата е вдъхновена от реални събития и някои от героите в нея са дори реални личности. Голям част от информацията свързани с германците в книгата е реална и авторката умело е преплела ужаса на войната с красивата история на главните герои. В края и на двете книги е описано от къде е черпила вдъхновение и информация, което ме накара да харесам четивата още повече.
Един минус, който ще посоча и на двете книги, е че при редакцията има оставени множество печатни грешки. Въпреки това, книгите си заслужават да бъдат прочетени!
Разочарования: „Да Изживееш Своя Икигай“ + „Just Eat It“
Накрая включвам две книги, с които не се харесахме. Макар първата, „Да изживееш своя икигай“ да съм сигурна, че ще се хареса на много от вас, за мен беше поредното повторение на методи и идеи, за които съм чела в бизнес литература и книги за саморазвитие през последното десетилетие.
„Да изживееш своя икигай“ е добре структурирана книга, с кратки глави, описващи различни идеи и принципи. Включва различни упражнения, които може да направите сами или с ваш партньор или приятел. Признавам, че някои от тях със сигурност са полезни, особено ако попадате на такъв тип задачи за самопознание за първи път.
Ако обаче сте чели книги като „Атомни навици“ на Джеймс Клиър, запознати сте с принципа на Парето, метода “Спри, Започни, Продължи”, вероятно няма да намерите толкова полезни неща за вас в тази книга.
„Just Eat It“ е книга, която изскочи в един разговор за интуитивното хранене, който водих с приятелка. От много време искам да се потопя в темата за интуитивното хранене, тъй като видях с очите си как то работи при бебетата докато захранвахме сина си по метода ЗВБ. Ние възрастните, след диети, детство изпълнено с репликите “трябва да изядеш всичко от чинията” и прочие сме загубили интуицията си свързана с храненето. Така, идеята на книгата е страхотна и определено исках да ми се окаже полезна, но…
Въпреки че авторката е британка, книгата е до голяма степен насочена към аудиторията на САЩ. Така през първия близо час от аудио формата на книгата авторката говореше за това, че е бяла жена, че не може да говори от името на хора, които се определят по различен начин, че идва от привилегирована среда и така нататък. Лично за мен този тип “бележки”, особено когато са разгънати в такъв дълъг формат, са повече от излишни. Така за темата на интуитивното хранене не остава достатъчно време и ментална енергия у слушателя (читателя), за да се потопи наистина в нея.
Ще ми бъде интересно да споделите мнението си с мен ако сте чели някоя от тези книги. Препоръки за нови разтоварващи романи са също винаги добре дошли! Може да ми пишете в Instagram, за да си поговорим по тези теми. До скоро!
*статията съдържа affiliate links
Повече в тази категория
4 Книги за Родители, Които Всеки Трябва да Прочете
През последните 4+ години съм прочела един куп книги за отглеждане и възпитание на деца. От многобройните заглавия на д-р Мария Монтесори и нейните ученици и поддръжници, до книги на психолози, журналисти и други специалисти от цял свят. Вярвам, че във всяка една...
Подготовка на Детето за Появата на Бебето: Нашият Опит
Бременността с второто (или поредното) дете не е същата като първата. Не само защото бременностите сами по себе си не си приличат, но и защото вече има още една огромна задача в списъка - да подготвим голямото дете/деца за появата на бебето. При подготовката на...
От 1 към 2 Деца: Първи Месеци Като Семейство от Четирима
Казват, че с второто дете времето лети още по-бързо. Не можех да си го представя докато не го изпитах. Сякаш вчера влязох в болницата, а днес вече малкият ми син е на 3 месеца. С по-малко неизвестни, по-малко притеснения и повече задължения около голямото дете,...


