Читателски Дневник: Книжни Препоръки и Разочарования | Част 2
Ако си търсите с каква книга да се сгушите на дивана в прохладните есенни вечери, тук може да откриете някои добри идеи. Няма да спестя обаче и разочарованията си, за да не си купите някоя книга на сляпо (както направих аз) и да останете недоволни.
Книгите са разнообразни по вид, но с акцент върху любовните романи и леките четива. Мисля, че повечето дами ще намерят нещо интересно в следващите редове.
“Така го правят датчаните”, “Как да си отгледаш викинг” и “Атлас на щастието” от Хелън Ръсел
“Така го правят датчаните” ми беше препоръчвана още преди години, но така и не стигах до нея, докато не я видях в книжарницата един ден и спонтанно си я купих. Нямах никакви конкретни очаквания от книгата, обаче лекия хумор на авторката веднага ме плени, както и факта, че това е истинска история за нейните преживявания в Дания.
Авторката, Хелън Ръсел, се мести да живее от Великобритания в Дания със своя съпруг само за една година. През тази година тя иска да опознае максимално датчаните и тяхната култура. Книгата е увлекателна и забавна и неусетно те пренася в малката красива (и студена) страна. За мен беше изключително интересно да науча повече за Дания, порядките на хората там, начина по който гледат на живота и реда, които са изградили, който вдъхновява нации в пъти по-големи от тяхната.
След като изчетох “Така го правят датчаните” почти на един дъх, нямаше как да не взема и “Как да си отгледаш викинг”, която тъкмо бе преведена на български език. Тази книга на авторката е написана в същия лек и хумористичен стил, без да пренебрегва или омаловажава важните теми. Тя обаче е насочена към отглеждането на нейните три малки дечица в Дания и живота на семействата с деца.
Като дете израснало в България и сега бивайки родител тук, бях възхитена да науча за разликите в културите ни, когато става въпрос за отглеждането на деца. Начина, по който функционират детските градини и грижата, която се полага за децата ми направи особено силно впечатление и честно казано си помечтах и тук нещата да изглеждат по сходен начин. Определено я препоръчвам на всеки родител, който си търси разпускащо четиво, което все пак може да му е полезно в отглеждането на децата.
“Атлас на щастието” прочетох, защото стилът на авторката ми допадна много. Тази книга обаче е различна то предишните две. Като стил наподобява книгите “Малък наръчник по хюга”, “Моят хюга дом” и “Изкуството да създаваме спомени” (за която разказвам, по-долу). В книгата всяка една глава се отнася до различна държава в света и начина, по който те разбират щастието. Интересна и дори образователна бих казала, книгата е подходяща за всеки, който търси нещо ненатоварващо и което няма да го закове към дивана с часове.
Романите на Ангелина Ангелова – “Сърцето помни”, “Любовта на музата” и “Благородството задължава”
От всички автори и книги, които коментирам в този блог пост, имам най-много какво да кажа за Ангелина Ангелова и това, което излиза от нейните ръце. Ще се постарая да го направя без да издавам нищо от великолепните ѝ романи!
“Сърцето помни” е дебютният роман на авторката и този, който прочетох първо. Веднага ме грабна стила, в който книгата е написана и лекотата, с която се чете. Смятам, че епохата, в която се развива действието (викторианска Англия) може да се усети от читателя. Книгата е около 270 страници, което беше само още един фактор, който ме накара да я изчета на един дъх! Историята е изплетена от тайни, любов и много надежда за един щастлив край. Въпреки порядките на времето, които са разделили двамата влюбени, докато четях през цялото време се надявах да намерят път един към друг и да поправят това, което се е счупило. Изключително пътешествие за читателя, което наистина не знаеш как ще приключи. Заслужава си!
“Любовта на музата” е втората книга на Ангелина Ангелова, която отново се развива във викторианска Англия и отново героите са поели своя уникален път към любовта. Тук обаче главната героиня е девойка, която гори в начинание, на което не се гледа с добро око от благородниците по това време, а именно оперното пеене. Книгата, също като “Сърцето помни” е около 300 страници и я прочетох само за 1-2 вечери! Нямах търпение да видя как ще се развие историята и дали героите ще получат финала, който очаквах. Развръзката далеч не беше тази, която можех да предположа, но това я направи още по-хубава! Краят не винаги е очевидната и се радвам, че авторката е създала перфектния край за нейната силна и упорита героиня, като умело запазва романтиката в цялата книга.
“Благородството задължава” е най-новия роман на авторката, който е по-дебел от двете предишни книги взети заедно и има защо! Толкова много обрати, страст, любов и неочаквани завои в историята залепиха книгата за ръцете ми и няколко дни всяка свободна секунда беше отделена за нея. Както и при другите два романа действието се развива по време на викторианска Англия, но героите не са ограничени до острова, което прави историята още по-заплетена и вълнуваща. Срещат се и познати герои от предишните романи на авторката, което ни дава и поглед към това как се е развила тяхната любовна история. В “Благородството задължава” се сблъскват два уникални персонажа и характера, които постоянно държат читателя на нокти дали ще намерят път един към друг и ако да – как? За да не разкрия повече от увлекателната история ще кажа само – прочетете я! Всяка минута отделена на тази красива история си заслужава.
Във всички книги, Ангелина отделя специално внимание на гардероба на дамите от това време. Интересно ми бе да разбера повече за техните уникални рокли, модата, както и начина, по който се обличат. Харесва ми да научавам по нещо ново от книгите, които чета и затова се радвам, че разказва за истински картини, детайли около видовете гласове и оперно пеене, дори и за ритуали от различни култури.
“Тайната на Диор” и “Трите живота на Аликс Сен Пиер” от Наташа Лестър
В предишната ми статия за книгите, което прочетох тази зима, споделих мнението си за другите преведени книги на авторката – “Френският фотограф” и “Къщата на Ривиерата”. Ако не сте ги чели, препоръчвам да ги добавите в списъка си за четене, но сега нека поговорим и за книгата, която ме накара да се влюбя в стила на Наташа Лестър още повече…
“Тайната на Диор” е книга, която със сигурност не трябва да съдим по корицата. Корицата, а и преведеното заглавие по никакъв начин не намекват за тежките теми, които книгата засяга. Оригиналното име на романа е “The Paris Secret”, което на български съвпада с книгата на Карън Суон “Парижка тайна” и затова издателство Сиела се променили леко заглавието. Кристиан Диор и неговите рокли са преплетени изкусно в историята, но не са основна сюжетна линия в романа, затова ако корицата и заглавието са ви спирали да я прочетете до сега, нека ви помогна да погледнете книгата с нови очи.
В “Тайната на Диор” Наташа Лестър отново ни пренася в света на Втората световна война и ни показва трудностите, през които са минали жените пилоти, за да помогнат за развоя на войната. Глад, унижение, трудности, война и болка, но също и любов, която не се прекършва под натиска на снарядите са основните мотиви на историята. Както в останалите романи на авторката, действието се развива в две времеви линии, които читателя трепетно очаква да се прелеят, за да видят къде точно е връзката между героите от миналото и героите от бъдещето.
Това, което ме кара да харесвам романите на Наташа Лестър не само заради стила и увлекателно разказаната история е, че много често цели герои и голяма част от историческата информация в книгата е реална. В края на всеки нейн роман тя описва източниците, които е използвала и коя част от историята съвпада с реални исторически събития и съдби на хора преживели ада на войната. Загърбете всички предразсъдъци към корицата и заглавието и съм сигурна, че ще се влюбите в този роман!
“Трите живота на Аликс Сен Пиер” както всички други книги на авторката има две основни сюжетни линии, като миналото се развива повреме и след Втората световна война. Отново героите имат уникални съдби, изпъстрени с болка, но и намиращи любовта в трудни времена. Както описах и по-горе е вълнуващо в края на романа да разберем кои герои и истории са били истина. Препоръчвам романа, но моето лично мнение е, че спрямо “Френският фотограф”, “Къщата на Ривиерата” и “Тайната на Диор”, този е най-слабият роман на авторката. Нямам търпение обаче да преведат и други нейни книги, защото стилът й е наистина завладяващ!
“Изкуството да създаваме спомени” от Майк Викинг
Вероятно познавате автора, Майк Викинг, от книгите за Хюга и Люка или поне сте виждали малките сладки книги с твърди корици по витрините на книжарниците. Тези книжки са чудесни за моментите, когато искате да се “пречистите” от историтя на някой роман или просто търсите нещо неангажиращо за четене.
Харесвам стила на Майк Викинг, защото успява да създаде атмосфера, но и да ни научи на нещо с анекдотите, които разказва в книгите си. Отпускащо, но и вдъхновяващо четиво е и книгата му “Изкуството да създаваме спомени”, където той разглежда какво, как и защо запомняме, както и различните спомени, които хората могат да имат за една и съща ситуация. На мен лично ми беше интересно да науча повече за спомените и мисля, че тази книга е по-интересна от книжките на хюга, с чиято концепция вече всички сме запознати.
“Ловецът на стриди” от Джо Томас
Когато споделих на приятелка, че съм на вълна любовни романи напоследък, тя ми връчи “Ловецът на стриди” на Джо Томас като ме увери, че книгата се чете леко. След като я прочетох напълно се съгласих с нея за това, както и за факта, че на моменти превода (или времето и лицето, в което реално е написана) се променя и леко напряга читателя.
Историята сама по себе си е различна, заради миналото на главната героиня, която е избягала от собствената си сватба. До последно не е ясно какво се е случи с нея и я е отвело толкова на север в Англия, където става помощничка във ферма за стриди, въпреки ужасяващия си страх от водата. Бързо и леко четиво за всеки, който търси нещо между другото за четене.
Макар през цялото време да не можех да предположа какъв може да е края и дали ще е щастлив, накрая бях очарована, че все пак героите намират своето „и заживели щастливо!“
“Мадмоазел Айфел и кулата на любовта” от Софи Вияр
От тук започвам и с негативните отзиви. Купих “Мадмоазел Айфел и кулата на любовта” случайно в една книжарница от намаленията за 24ти май. Очаквах да се доближава до стила на Наташа Лестър и да е исторически роман преплетен с любовна история, който ще изчета за нула време. Ситуацията се оказа доста по-различна обаче.
Историята наистина се докосва до реални събития около построяването на Айфеловата кула за Световното изложение през 1889 година. Интересно ми беше да науча повече за начина, по който хората са реагирали на построяването на кулата, фирмата отговорна за нея и защо това изобщо се е случило. Това, което съвсем не ми хареса обаче е стила на авторката. На моменти някои описания и възклицания ми се сториха някак детински, както и разсъжденията на главната героиня. Липсваше ми стила на Ангелина Ангелова или Наташа Лестър наистина да обрисуват характера на главната героиня, както и повече нюанси в отношенията със съпруга й.
Любопитна съм да прочета други книги от издателство Лемур, които ми бяха препоръчани, но “Мадмоазел Айфел и кулата на любовта” бих казала, че може да пропуснете.
“Червено, бяло и кралско синьо” от Кейси Маккуистън
На последно място оставям и книгата, която не бих препоръчала да прочетете и искам да обясня защо по начин, по който няма да обиди никого. Целта ми не е да наранявам хора с различни от моите разбирания или сексуална ориентация, но като литературна стойност не смятам, че книгата си струва.
В “Червено, бяло и кралско синьо” се разказва за любовта между сина на президентката на САЩ и млад принц от кралския двор на Великобритания. Единственото, което знаех за книгата преди да започна да я чета беше, че е бестселър в Щатите. След като разбрах за какво се разказва обаче, моето очакване беше, че авторката ще отдели повече време да опише начините, по които героите в книгата успяват да разбият социалните норми и да спечелят възможността да бъдат заедно без да бъдат осъждани. Очаквах, че ще говори повече за консервативна Великобритания и начина, по който Короната би действала ако това бе реална история.
Авторката отделя повече време и внимание на политическата сцена в САЩ и на любовните сцени между двамата герои. Грубият език, като псувни, лично на мен ми дойде в повече, защото смятам, че героят, който говореше по този начин би могъл да има повече дълбочина от това. Също така бе отделено твърде много време на сексуалните сцени, които бяха описани прекалено подробно, а не мисля, че спомагат на цялостното повествование.
Лично за мен, героите можеха да бъдат изградени по по-добър начин, езикът можеше да се изчисти, така че книгата да допадне на по-широка аудитория и можеше да се наблегне на разбиването на социалната норма и различните трудности, които героите биха срещнали в днешния свят, особено предвид позициите им като наследник на Короната и детето на президентката на САЩ.
Разибрам каква е била идеята на авторката и не подминавам факта, че това е първата й книга. Взимам и предвид, че момичето е американка и че има доста културни различия между нас, които вляят на изказа. Въпреки това не намирам книгата за полезна или интересна и не бих препоръчала да й отделяте време и внимание.
Ще се радвам да ми споделите под последния пост в Instagram книгите, които четете в момента, какво ви е харесало и какво е най-добре да пропусна. Ще се радвам да създадем полезна за всички дискусия. До скоро!
*статията съдържа affiliate links
Повече в тази категория
4 Книги за Родители, Които Всеки Трябва да Прочете
През последните 4+ години съм прочела един куп книги за отглеждане и възпитание на деца. От многобройните заглавия на д-р Мария Монтесори и нейните ученици и поддръжници, до книги на психолози, журналисти и други специалисти от цял свят. Вярвам, че във всяка една...
Подготовка на Детето за Появата на Бебето: Нашият Опит
Бременността с второто (или поредното) дете не е същата като първата. Не само защото бременностите сами по себе си не си приличат, но и защото вече има още една огромна задача в списъка - да подготвим голямото дете/деца за появата на бебето. При подготовката на...
От 1 към 2 Деца: Първи Месеци Като Семейство от Четирима
Казват, че с второто дете времето лети още по-бързо. Не можех да си го представя докато не го изпитах. Сякаш вчера влязох в болницата, а днес вече малкият ми син е на 3 месеца. С по-малко неизвестни, по-малко притеснения и повече задължения около голямото дете,...


